Unknown - Матю Райли Летящ старт

— Оттук — покани ги придружителят и ги въведе във високотехнологична зала, която приличаше на Центъра за управление на полетите на НАСА.

Пред тях се издигаше огромен екран, окачен на стената пред амфитеатрално разположените петнайсет реда с места за сядане. Всяко беше оборудвано с компютърен екран. Галерията в дъното на залата беше предназначена за медиите и в момента беше пълна до пръсване.

— Добре дошли в залата за състезателни брифинги — каза придружителят. — Казвам се Станислаос Колдър и съм директор по състезанията в училището. Повярвайте ми, всички вие, пилотите, ще опознаете много добре тази зала. Моля, седнете. Професор Леклерк и преподавателите скоро ще дойдат.

Джейсън огледа помещението и останалите състезатели.

Бяха към двайсет и пет, повечето по-големи, на седемнайсет или осемнайсет. Почти всички седяха с по двама другари: навигаторите им и старши механиците. Джейсън и Бъг нямаха старши механик — винаги сами си бяха вършили работата в бокса. Сиракюз им беше казал, че когато започнат часовете, ще им намерят и механик.

Барнаби Бейкър и Гуидо седяха по-назад с неколцина от по-големите момчета. Имаше и няколко момичета, повечето с черните гащеризони на старши механици, но като цяло преобладаваха момчетата.

Едно от момичетата привлече погледа на Джейсън. Беше много привлекателно, с тясно лице, ярки зелени очи и жълтеникавочервени коси. Беше към седемнайсетгодишна и седеше далеч от всички в дясната част на първия ред.

На Джейсън му трябваше известно време, за да забележи, че повечето от репортерите в медийната галерия я зяпат, сочат я и се опитват да направят хубава снимка. Нямаше представа защо.

— Затвори си устата и престани да пускаш лиги — чу се пресипнал момичешки глас зад гърба му.

Джейсън се обърна и видя, че момичето, което седеше зад него, също се е вторачило в хубавицата на първия ред.

— Ериъл Пайпър е много над твоята категория — добави момичето.

— Не пускам лиги — възрази Джейсън.

— Да бе! — Момичето беше някъде на шестнайсет, с кръгло лице, яркооранжева коса (на главата ѝ бяха вдигнати подхождащи оранжеви очила с рогова рамка) и широка усмивка на розовите бузи.

— Аз съм Сали Макдъф, механик и отвсякъде чудесно момиче от Шотландия.

— Джейсън Чейсър. А това е Бъг, мой брат и навигатор.

Сали Макдъф огледа преценяващо по-малкия от братята.

— Бъг, а? Много е сладък! На колко си, малчо?

Бъг се изчерви.

— На дванайсет — отговори Джейсън вместо него.

— Дванайсет? — Сали Макдъф се замисли. — Сигурно е математически гений, щом са го поканили тук. Приятно ми е да се запознаем, Джейсън Чейсър и навигатор Бъг. Надявам се, че ще ви се падне добър наставник.

— Наставник ли?

— Боже, ти си новак! Да завършиш спортното училище не означава само да си велик пилот. Да имаш най-добрия учител е много важно. Ясно е, че най-добрият е Зороастро. Маестрото. През последните четири години неговите ученици три пъти печелят училищния шампионат. Говори се, че Чарли Рийфенстал не дава много домашни, а набляга на пистата — затова много от пилотите искат да попаднат при него.

— А какво знаеш за Скот Сиракюз? — попита Джейсън.

— Ааа, Сиракюз. Тази година ще преподава на пълно работно време. Чух, че миналата година замествал, когато титулярите излизали в отпуска.

— И?

— И учениците му се зарадвали, когато се върнали истинските им наставници. Понеже Сиракюз те обработва дълго и сурово. Много теория, много практика в питстопа — отново и отново, докато не почнеш да го правиш както трябва. И много домашни.

— Ясно — каза Джейсън.

— Защо питаш?

— Просто така.

В този момент задната врата на залата се отвори с леко съскане и всички млъкнаха. Жан-Пиер Леклерк влезе в залата за брифинги. Следваха го десетина учители и лектори, всички с гащеризони. Последният в дългата редица беше Скот Сиракюз: куцукаше след тях с бастуна си.

Директорът Леклерк зае мястото си зад катедрата и почна:

— Дами и господа, уважаеми спонсори, представители на медиите и най-важното… състезатели. Добре дошли в Международното училище за пилоти във ФЛК. Годината още не е започнала както трябва, а светът на ФЛК вече стана свидетел на няколко големи промени. — Джейсън беше готов да се закълне, че след като каза това, Леклерк стрелна поглед към Ериъл Пайпър. — Обаче ние тук в Международното училище за пилоти се приспособихме и макар дебатът да беше твърде енергичен, приветстваме промените.

Фотографите щракаха на поразия с цифровите си фотоапарати. След секунди снимките им вече щяха да са качени на различни новинарски сайтове.

Леклерк продължи:

— А на новото попълнение кандидати ще кажа следното — добре дошли! Добре дошли за най-трудната, най-взискателната година във вашия живот. Не се заблуждавайте — това училище е топилня, врящ котел, ежедневно преминаване през огън и вода — изпитания, които ще тласкат вашите умения, вашите умове, вашите характери до границите на техните възможности. Училището за пилоти не е за хора със слаби сърца и меки колене. Вие ще изпитате въодушевлението на победата… и разочарованието от загубата. Всички вие ще участвате в училищния шампионат, а онези от вас, които спечелят някое от състезанията, ще могат да участват в Спонсорския турнир в средата на сезона.

— Някои от вас ще излязат от тази топилня закалени и с нови сили — следователно достойни за титлата «пилот»… и заради това достойни за договор с професионален отбор. Други от вас няма да успеят, защото ще се пречупят. Но не унивайте — не е позор да се откажеш от спортното училище. Дори само това, че сте били поканени да дойдете тук, означава, че сте много специални момчета и момичета. И като стана дума за нещо специално — Леклерк се усмихна широко, — щастлив съм да обявя, че днес имаме за всички вас една изненада. Тази година официалното приветствие за началото на учебната година ще произнесе най-добрият ученик, който съм имал — Алесандро Ромба, действащият световен шампион!

В залата настъпи оживление.

Присъстващите започнаха да въртят глави, понесе се възторжено шушукане. Джейсън едва не падна от мястото си.

Изправеният зад катедрата Жан-Пиер Леклерк се усмихна самодоволно. Изненадата успя напълно.

Но не му беше и много трудно, защото Алесандро Ромба беше просто най-известният човек на света.

Ромба ла Бомба. Ромба Бомбата.

Действащият световен шампион в професионалната лига беше първи пилот на фирмения отбор на «Локхийд-Мартин». Освен това беше италианец, ослепително красив, и може би най-смелият човек, сядал зад волана на летящ болид. Заслужаваше напълно своя прякор Бомбата.

Рекламираше лосиони за след бръснене, летящи коли на «Локхийд-Мартин» и спортните артикули на «Адидас». Не минаваше и седмица, без лицето му да се появи на корицата на някое от известните списания или голям международен вестник.

Алесандро Ромба излезе на подиума през една странична врата и всички почтително се умълчаха. Повечето жени сред публиката припряно взеха да си оправят косите.

Ромба прегърна Леклерк така, както син прегръща баща си, застана зад катедрата и пусна ослепителната усмивка, която беше само негов патент.

Фотоапаратите защракаха като картечници.

След трийсет минути Алесандро Ромба завърши речта си сред оглушителни овации и викове.

Жан-Пиер Леклерк отново застана зад катедрата.

— Благодаря, Алесандро, искрено ти благодаря. Искам да кажа на всички ви, че през годината, която прекара при нас, Алесандро спечели училищното първенство с рекордните двайсет точки преднина. Научих, че ще остане за обяд и също така е готов да раздава автографи.

Спря да изчака ръкоплясканията и продължи:

— Обаче преди това трябва да свършим малко административни задачи. Сега ще прочета името на всеки кандидат и ще му назнача наставник. Тук в училището вашите наставници ще ви бъдат учители и съветници, довереници и ваши временни родители. Всеки наставник ще отговаря за три отбора. Добре, започваме по азбучен ред. Отбор Бейкър, пилот Барнаби, вие ще бъдете под наставничеството на учител Зороастро. Отбор Кейсмън, пилот Тимъти, наставник учител Раул. Отбор Чейсър, пилот Джейсън, вие ще бъдете под наставничеството на учител Сиракюз. По-късно ще ви назнача старши механик. Фрийман, пилот Уесли…

Джейсън се обърна към Бъг.

— Е, братле, време е да започваме пилотското училище.

Международно пилотско училище

Питлейн

Питлейнът пулсираше от шумовете и миризмите на състезанието.

Бръмчене на магнитни двигатели. Вой на летящите по правата болиди. Остра миризма на прегрели магнитни дискове, сладникава, напомняща мента миризма на охладителната течност.

След като формалностите по откриването на учебната година свършиха, кандидат-пилотите бяха отведени право на състезателната писта. Чантите им бяха отнесени в стаите им, където щяха да се приберат по-късно. Докато траеше церемонията, колите им бяха разтоварени от лайнера и сега ги очакваха в боксовете.